Извънставни прояви на болестта подагра

При заболяването подагра се наблядават и извънставни прояви на болестта.

Засяга се околоставният апарат и други вътрешни органи. Изхождайки от правилото «Totum corpus est podagra», старите автори са причислявали всички болестни прояви при болния към основното заболяване. В действителност съчетания, с други заболявания са чести.

В статията ще бъдат разгледани само прояви, пряко свързани с болестта подагра.

Подагра на сухожилията

Подаграта на сухожилията е честа. Тя се явява успоредно със засягането на ставите, но може да бъде и самостоятелна. Най-често се възпаляват сухожилията и сухожилните влагалища в близост със засегнатата става

• сухожилието на екстензора на палеца на крака,
• сухожилието на капачката на коляното,
• сухожилните влагалища на гърба на ръката и пр.

Подаграта на сухожилията протича със силни болки, но по-рядко се вижда оток и зачервяване. Болката трае 2—6 дни.

В сухожилията се образуват често тофи, които могат да се възпалят и да фистулизират (Ахилово сухожилие).
Цялото тяло е подагрозно.

Периартрит на рамото

Периартритът на рамото може да бъде от подагрозен произход.

Кризите са много болезнени и субакромиалната бурза е силно подута, а кожата лъскава и зачервена.

Подаграта засяга също апоневрозата на ходилото и ръката.

Счита се, че в редки случаи болестта на Дюпюитрен  или когато пръстите останат принудително свити може също да се дължи на подагра.

В последно време отново се обръща внимание на мускулните форми на подаграта.

Спори се за подагрозния произход на т. нар. “удар с камшик”, явяващ се на прасеца на болни от подагра. Сигурно свързани с подаграта са някои остри форми на лумбаго и тортиколис.

Още по-голям интерес представляват добре описаните от F. Lay-ani

Хронични болки /миалгии/ във врата, на междуплешното пространство,

които се провокират от употреба на алкохол и обилно прехранване и които преминават след медикаментозно намаление на урикемията.

Срещат се и радикулити на всички нива, включително и ишиас с остра картина.

Хроничният фарингит е честа проява при подаграта,

но острите тонзилити са редки и етиологията им е трудна за доказване. В литературата са описани случаи с остри ангини при болни от подагра, дори тежки псевдофлегмонозни форми, които при хистологичното изследване на сливиците са намерени тофи.

От собствени наблюдения може да се приеме, че хроничният фарингит е честа проява на подаграта. Той се изостря по време на кризите, но острите ангини са рядкост, дори, обратно, пациентите рядко страдат от инфекции на горните дихателни пътища.

На въпроса, страда ли от грип, ангина и др., болният най-често отговаря: «Мен грип не ме хваща».

От очните прояви най-чести са иритът и иридоциклитът.

В литературата се описват също и остри конюнктивити. Спори се за съществуването на остри кризи от вътрешните органи — гастрит, колит, сърдечни кризи, менингит и др.

Мигрена и екзема са отдавна свързани с подаграта.

Същото се отнася до алергични прояви и бронхиалната астма. Според Sperling 5% от астматиците имат тофи. При един наш болен с упорит астматичен бронхит се явява типична подагрозна ставна криза на палеца

* След лечението на урикемията (9 мг %) се получило успокоение на астматичните пристъпи за много години без прилагане на други лечебни средства.

Сърдечно-съдовата система е по-често засегната при болните от подагра,

отколкото при контролните на същата възраст. Хипертонията е двойно по-честа.

Страдащите от подагра умират по-често от инфаркт на миокарда, отколкото от бъбречна недостатъчност. Описани са случаи от запушване на коронарните артерии от урати, но по-често се касае за повишена склонност към атеросклероза — причина за честите съдови инциденти.

Голямото значение на хиперурикемията за коронарната патология стана причина тя да се приеме като рисков фактор за коронарна болест.

Извънставните форми са все още трудни за доказване. Диагнозата се поставя по общата клиника на подаграта и наличието на хиперурикемия .

• 
• 
• 
• 
• 
•